Водородът е мощно лекарство и сериозно оръжие в борбата срещу рака

Водородът не спира да удивлява. Водородният газ (H2) помага на раковите пациенти чрез превенция. Той също така помага директно за борбата с рака като минимизира разпространението му. Ефективно допълнение към химио и лъчетарпията. Състоянията се подобряват по-бързо, ако водородът и кислородът се приемат непрекъснато.

Последните изследвания от Китай предполагат, че молекулярният водород може да проявява антитуморна ефект при рака на яйчниците чрез потискане на пролиферацията на CSC клетките и ангиогенезата. В проучвания с животни, 6 седмици с инхалация на водород значително забавили растежа на тумора, забелязано от намаления обем на тумора (32,30%) и експресията на Ki67 (30,00%). Терапията с водород намалява експресията на CD34 (74.00%), демонстрирайки неговите антиангиогенезни ефекти. Ин витро проучването показва, че лечението с водород значително забавя пролиферацията, инвазията, миграцията и образуването на колонии както в Hs38.T така и в PA-1 клетките.

През 1975 г. Интересно проучване показало, че хипербарната молекулярна водородна терапия може да бъде възможно лечение на рак. В това проучване изследователите показаха, че излагането на мишки с рак на кожата (тумори) на 2,5% кислород (O2) и 97,5 водород (Н2) в продължение на две седмици довело до драматична и значителна регресия на туморите им. Това количество водород е повече дори и от използваното при дълбоководните водолази.

„След първoначалния 10-дневен период от водородно-кислородната терапия при мишките е установено, че туморите са станали черни, някои са изчезнали а други са се свили в основата си. Било е забелязана също и липсата на странични ефекти.“

Подобен ефект на хипербарния водород върху левкемията е докладван през 1978 г. През 2001 г. е докладван и противовъзпалителен ефект на хипербарния водород върху миши модел на хронично чернодробно възпаление, свързано с шистозомия.

Водородът е нов метод за лечение на рака на белия дроб.

Оксидативният стрес в клетката се дължи на силния окислителен потенциал на излишните реактивни кислородни видове (РКВ). Острия оксидативен стрес може да бъде причинен от различни състояния като: физическо натоварване, възпаление, исхемия, реперфузонна травма, хирургично кървене и трансплантация на тъкани. Хроничният/постоянен оксидативен стрес е тясно свързан с патогенния механизъм на много заболявания свързани с начина на живот, стареенето и рака.

Водородът е най-съвършеното средство за премахване за оксидативния стрес. Водородната терапия премахва възпаленията и това е още една причина поради която е смятан като сериозно лекарство за лечението на рак. Историята на водорода като лекарство официално започва през 2007 г., когато Охсава и колеги откриват, че H2 има антиоксидантни свойства, които предпазват мозъка от увреждане и инсулт чрез избирателно неутрализиране на хидроксилните радикали. Въпреки това, както видяхме по-горе, учените са наблюдавали тези ефекти на водорода десетилетия по-рано.

Ако Н2 намалява оксидативния стрес, то можем да кажем и че той защитава ДНК, тъй като оксидативният стрес уврежда клетъчната ДНК, което води до мутации. РКВ причиняват увреждане на ДНК и белтъците, както и увреждат гените, които подтискат туморите. За разлика от други антиоксиданти, които са по-големи, малкият размер на молекулите на Н2 им позволява да проникнат в биомембраните и да се разпространяват в митохондриите и ядрата, като по този начин защитават ядрената ДНК и митохондриите.

РКВ причиняват увреждания на клетъчните структури посредством оксидативния стрес. Макар че лекарствата за рак като цисплатин са ефективни в унищожаването на лоши ракови клетки, те също така причинява увреждане на други клетки в тялото ви чрез оксидативния стрес. Следователно въпросът е как да предотвратим убиването на здрави клетки в тялото ви, докато лекарството за рак си върши своята работа и убива раковите клетки? Отговорът е водороден газ, който осигурява непрекъсната антиоксидантна защита, за да намали оксидативния стрес на добрите неракови клетки в тялото ви. Има изследване, което казва, че молекулярният водород облекчава нефротоксичността причинена от противораковоти лекарство цисплатин, без да се компрометира антитуморната активност при мишки.

Доказано е, че водородът потиска ВЕРФ (васкуларен ендотелен растежен фактор), ключов медиатор на туморната ангиогенеза (развитието на нови кръвоносни съдове), чрез намаляване на прекомерния брой РКВ (оксидативен стрес) и чрез понижаване на регулацията на ERK (ключов растежен фактор необходим за клетъчното делене).

Учените също така са открили, че молекулярният водород инхибирa растежа на HSC-4 клетките при човешкия карцином на езика и на човешките фибросаркомни клетки - НТ-1080, но не компрометира растежа на здравите човешки епителни клетки на езика - DOK. Доказано е също, че водородът защитава мишките от развитието на тимусен лимфом предизвикан от радиация. Премахването на радикалните кислородни видове от водорода трябва да намали вероятността от предизвикването на соматични мутации.

Доказано е, че H2 намалява прекомерното експресиране на ММР гени (ММР белтъците имат роля в множество функции на клетките, включително клетъчна пролиферация, хрущялен синтез, апоптоза, ангиогенеза и т.н.). Знаем, че раковите клетки имат по-висока експресия на MMP гени, което води до туморна инвазия и ангиогенеза. Доказано е, че H2 намалява туморната инвазия и туморния растеж. Поради тези причини Н2 проявява антитуморен ефект.

„Водородната вода причинява скъсяване на теломерите в раковите клетки и потиска туморната ангиогенеза чрез остраняване на вътреклетъчните РКВ, подтискане на генната експресия и секрецията на съдовия ендотелен растежен фактор. В допълнение водородната вода усилва апоптозата заедно с глутатиона в HL60 клетките при левкемия на хора(Цай и др. 2009a, b). ”

"Терапията с H2 вода увеличава експресията на p-AMPK, AIF и Caspase 3 (пътища на клетъчна апоптоза) в клетките на дебелото черво 26. По този начин, H2 вода води до клетъчна апоптоза, посредством AMPK пътя в клетките на дебелото черво.

Молекулярният водород може да предпази и забави развитието на лимфомата на тимуса при мишки. “Случаите на радиационно предизвиканата тимусна лимфома в H2 (+) групата бяха значително по-малко отколкото в контролната група, а лечението с H2 значително увеличи забавянето на развитието на лимфомата след облъчването с радиация. Тези данни показват, че Н2 защитава от радиационно предизвикана лимфома на тимуса при мишки."

Установено е, че по-високите нива на водород предпазват ДНК от окисляване чрез потискане на едно-верижното разкъсване на ДНК, причинено от РКВ и действат против оксидативното увреждане на РНК и протеините.

Водород за пациенти с рак, преминаващи през лъчетерапия

Почти половината от новодиагностицираните ракови пациенти получават лъчетерапия. Макар, че лъчетерапия а разрушава злокачествените клетки, тя засяга и нормалните клетки. Нежеланите странични ефекти включват: умора, гадене, диария, сухота в устата, загуба на апетит, косопад, възпаления на кожата и депресия. Страничните ефекти са свързани с повишен оксидативен стрес и възпаление, дължащо се на образуващите се РКВ по време на лъчетерапия.

Приема на богата на водород вода за 6 седмици намалява активните кислородни метаболити в кръвта и поддържа потенциала на окислението на кръвта. Оценките за качеството на живот по време на лъчетерапията са значително подобрени при пациенти лекувани с вода богата на водород, в сравнение с пациентите получаващи вода с плацебо .

Молекулярният водород предпазва здравите тъкани и клетки от противораковите лекарства и чрез проучвания е доказано, че има защитен ефект срещу химиотерапевтичните лекарства. Водородът има потенциал да подобрява качеството на живот на пациентите по време на химиотерапия чрез ефективно намаляване на страничните ефекти от цисплатина.